Отскоро обаче започнаха да се появяват младежи, ентусиасти, за които структурата на подобен вид съоръжения е от особено значение. Или по-точно височината им, която приемат като предизвикателство, което трябва да бъде покорено. Хората от тази общност се наричат руфери, а тяхното хоби постепенно започна да се превръща в интернационален спорт, наречен buildering.

Всичко тръгна от Русия, а катеренето по обществени сгради доби особено голяма популярност, след като търсачите на силни усещания Виталий Раскалов и Вадим Махоров се покатериха на един от най-високите небостъргачи в света – Shanghai Tower  и покориха височина от 630 метра. Незаконно, разбира се.

Броят на привържениците на този вид екстремни преживявания нараства всеки ден. Представител на buildering-а си имаме дори в Монтана. Казва се Самуил Йошков. В нашия град няма кой знае какви условия за практикуването на този вид спорт, но именно това е най-интересното и отключва порива към креативността. Симо вече е покорил няколко жилищни блока, сградата на Драматичния театър и язовирната стена. На въпроса: Кое е най-голямото му постижение в катеренето, отговаря така: ”Никога не съм имал такова. Това не е целта ми. Цялата работа е да се кача на достатъчно високо, че да знам, че ако направя и една малка грешка, всичко свършва дотук. Винаги е било за стила на катеренето, не крайния резултат. Пукнатина там, удобен ръб за лявата ръка, или дори водопроводна тръба, за която да се хвана. Това е изкуството на катеренето в града”.

Изглежда обаче не всички разбират това изкуство. Родителите на Самуил не веднъж са го прибирали от районното управление в града. Полицията смята, че със своите действия той представлява опасност за гражданите.

Приятелите и познатите му пък мислят, че това е лудост... всеки остава с това впечатление докато не попита Симо „Защо?” Неговият отговор навярно наподобява на отговора на всички руфери по света – „Заради намирането на алтернативи и импровизирането. Важното е човек да има въображение. Ако имаш изграден усет за баланс и креативно виждане и покатерването на двуетажна сграда може да стане предизвикателна цел. Не мисля, че моят живот някога е бил променен от риска и адреналина, защото това винаги ме е привличало. Както в най-ранните детски години децата обичат да се катерят и да откриват света около тях. Аз просто никога не съм спирал. Когато си на 20-30 метра от земята, разчитайки единствено на тялото и уменията си, забравяш за дребните проблеми и битовизми. Там горе тези неща нямат стойност. Когато стъпиш отново на земята, здрав и невредим, виждаш, че нито едно от тези неща не е било толкова важно. Ти си жив. Бил си на крачка от смъртта. Вече знаеш кое е ценното в този свят и за кои неща трябва да се тревожиш. Всичко друго е суета. В това се съдържа красотата на катеренето”.

Тези думи ме карат да се замисля. Живеем в измислен свят, където понятията „редно” и „нередно” са ни натрапени. Свикнали сме да отричаме различното, без дори да се опитваме да го разберем. А разберем ли го, можем да открием хиляди нови светове. Както например направили американците преди години, използвайки ииндианското племе мохикани за строежа на небостъргачите Емпайър Стейт Билдинг, Рокфелер Център и Крайслр Билдинг. При мохиканите се забелязвала липса на страх от високо и хората от тези племена живеели високо в планините. Нямали проблеми с вестибуларния апарат независимо на каква височина са и се движели с характерната си мека походка.

Е, явно тайната на пътя към върха е именно в това, в меката походка... и в разбирането. В разбирането на другия, различния и в разбирането на самия себе си, на истинските, значимите неща в живота, защото както казва Самуил – „Не е важен върха или крайната цел, важно е да стъпиш здраво на земята и да знаеш защо си там”. Останалото е суета. Приятно катерене!