Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2015 20:48 - Наздраве, за героите на нашето време
Автор: nborisova Категория: Политика   
Прочетен: 1352 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

         Когато бях по-малка, баща ми ми донесе няколко броя от детското списание „Дъга”, което било актуално, когато той бил дете. Спомням си колко зашеметена бях, разгръщайки цветните страници и четейки интересните комикси. Сещам се също, че наред с тях във всеки брой имаше и кратка информация – дали за Симеон Велики, дали за Борис І, дали за Ботев и Левски. Помолих баща ми съвсем накратко да ми разясни кои са тези все още непознати за мен личности. Той ми отговори кратко и красноречиво- „Това са героите на моето време”.

            ...Порастнах. Вече от наколко години съм твърдо решена да се занимавам с журналистика. Всеки ден чета преса, но ми прави впечатление, че на нито една будка за вестници не намирам подобни детски поучителни издания. Е, навярно децата днес растат по-бързо и четат вестниците и списанията на възрастните. Може би там все пак научават нещо. Длъжна съм да проверя, затова решавам да направя малка анкета:

-       Кои са Левски и Ботев? – питам подрастващите от моя блок. А ето ги и отговорите:

-       Ооо, не мога да се сетя...

-       Това са футболни отбори в тежко финансово състояние – казва ми момчето от горния етаж, което се занимава с футбол и чийто родители са журналисти.

Решавам да опитам по друг начи:

-       Деца, а знаете ли кои са Джоко Росич, Цветана Манева и Дамян Дамянов?

Този път пълно мълчание. Не искам да ги озадъчавам повече, защото рискувам да ги изгубя като събеседници, затова продължавам с лесен въпрос:

-       Деца, а кои са Бойко Борисов, Николета Лозанова, Валери Божинов и Азис?

-       Тези ги знам – гледал съм ги по телевизията.

-       Да, аз също. Пък и папка с името на госпожата има и на компютъра на татко.

Това ми беше достатъчно.

Героите на нашето време са по-различни. Това са всички политици, олигарси, бизнесмени, забогатели по втория начин, всички поп-фолк певици, модели, плеймейтки с все по-пълни деколтета и с все по-празни глави. Да, такива са героите на нашето време и не малка вина за това имат по-голяма част от медиите. Псевдогероят е обект на подражание в условията на масовата култура и комерсиалното общество.

Девиз на един от героите на миналото е „Ако спечеля – печели цял народ, ако изгубя – губя само мене си”. За тези, които не знаят, това са думи на безизвестният апостол на свободата – Васил Левски. При героите на нашето време девизът е „почти същият” – ако спечелят, печелят за себе си, ако изгубят – губи цял народ. Героят на нашето време не е смел, но е хитър. Той превръща всеки гражданин в кукла на конци, която е склонна примиренчески да изпълнява нареждания, да гласува за дадена партия, чиято идеология й е съвършенно непозната. Навярно това е така, защото „героят” – политик е „интелегентен” човек с „богата” култура. Нищо, че тя често се изразява в завидните му способности да се снима с представители на културните среди, с чието творчество е „напълно запознат”. Както знаем такива бяха картините на Панчо Владигеров и музиката на Златю Бояджиев.

Критерий за герой в миналото беше и печтеността – днес критерият е „подобен” – граби колкото можеш. Всички олигарси, бизнесмени, начело с Д.П, или по-добре познат като номер 10 от тефтерчето на Филип Златанов, са блестящ пример за „герои” на нашето време. Доказателство за това е фактът, че България става все по-богата в производството на безпаметно заможни олигарси. Какво значение има, че останалото ни производство е занемарано и че обществото ни е съставено от безработни млади консуматори? 30% от младите у нас нито учат, нито работят, но за сметка на това си имаме близо 10 000 милионера. Повечето от тях с широко разпостранена професия – наследник на другата – мошенник и с постоянен адрес Plaza Dance Centre.

Следващата ни категория „герои” на нашето време са поп-фолк певиците. Нали трябва да има кой да притежава онези от по-горните две категории. Тези героини макар да не са сред най-уважаваните, се радват на широка всенародна обич. Те са представители на хиперкомерсиализираното и свръхпримитивно изкуство. Всяка нощ представят на изложение своите творения. Нарича се изложение не за друго, а защото най-често се излагат. Тук съм длъжна да направя важно уточнение. Нали не мислите, че под „творения” имам предвид песни?!? Това не са „високосъдържателните” и не по-малко „възпитателни” хитове, а творения „добре композирани” от д-р Ильо Стоянов, с „полезното” финансиране на „покровителя” на героите на нашето време – г-н Коко Динев.

Едва ли има герои с повече подражатели и последователи от моделите. Всяко малко момиче си мечтае да бъде Николета, защото иска да се появи в медийното пространство и само този модел на поведение би му осигурил поле за изява. Новите ценности, които проповядват героите на нашето време не любов към свободата, отечеството и ближния, а към парите, скъпите екскурзии на Сейшелите и любов с ближния.

Някои от Вас ще кажат, че медиите нямат вина. Те са длъжни да отговарят на потребностите на техните читатели и зрители. Средностатистическият потребител иска да си направи салата, да си сипе ракия, да пусне телевизора или радиото или да хване вестника и да отпусне напрежението – дали като напсува някой политик или бизнесмен за това, че много краде, като тайно мечтае и той да можеше, дали като си пусне новия хит на Галена.

Всичко това е разбираемо, но втората действителност, която изграждат медийте, често във възприятията на потребителя се приема като първа. Е, аз не искам да бъда част от тази действителност. Та нали всяка медия има така наречения гейткийпър, който подбира каква информация да включи в изданието си. Нима този човек няма съвест или морал?!? Да, навярно е зависим от рекламодателите и собствениците. Тъжно е, че целият ни медиен свят, е основан върху зависимости и много рядко някой журналист има смелостта да излезе извън стереотипа. Жалко, защото този някой, според мен, би се превърнал в ненадминат герой на нашето време. Тогава въпрос на солидарност би било колегите му да последват този пример. Но както знаем от Балканския медиен барометър, българските медии не са солидарни една спрямо друга. Ето защо все ще си стоим в дъното на класациите на „Репортери без граници” за свобода на словото.

Преди време имах възможността да присъствам на 60-годишнината от излизането на първия брой на вестник „Септемврийско слово” в моя роден град Монтана. На събитието се запознах с г-жа Параскева Маркова – дългогодишен главен редактор на местния вестник „Слово плюс”. Тя се обърна с призив към всички начинащи, бъдещи журналисти, защо нашата професия е 90% морал и едва 10% труд. След няколко месеца се запознах и с Румен Стоичков – журналист в БНР на представяне на две от неговите книги. Той сподели, че приема работата си като възможност да променя съдби и да помага на хората. Ако не го правел – титлата му на журналист би била безпредметна.

Навярно за някого ще прозвучи странно, но за мен тези хора са истинските герои на нашето време. Да, техните имена често се появяват в медийното пространство, но обикновено те стоят от другата страна на микрофона или диктофона.

Понякога седя и си мечтая, за това какво бих правила като журналистка. Представям си как ще започна да издавам детското списание на баща ми. Моето също ще се казва „Дъга”. Дори обмислям да има същия дизайн. Тогава аз ще съм гейткийпър и ще правя комикси с героите от първата част – с политиците, с олигарсите, с моделите и с плеймейтките, но най-голяма ще е рубриката ми „Герои на нашето време”. В нея ще помествам историите на хора, като г-жа Маркова и г-н Стоичков, на смели и самоотвержени журналисти, чието признание е да променят и да помагат, и най-вече да възпитават и у нас същите идеи и ценности! И кой знае, може пък един ден, следвайки този модел, и аз да се превърна в герой на моето време. Кой знае.... защо пък не?!?

            




Гласувай:
4


Вълнообразно


1. didanov - здравей
16.10.2015 19:55
Дъга ми беше любимото списание като дете, изяждах я с кориците, за съжаление са ми останали малко бройки от нея, но я има онлайн мисля в читанката инфо. с удоволствие бих прочел твоят бъдещ вариант, нещо повече ако става дума за история мога и да помогна - тя ми е хоби.
определено имаш смелостта да излезеш от стереотипа на обикновения журналист, но ще ти бъде адски трудно да пробиеш в България, поради факта, че медиите се държат вече от хора, които не търпят свободомислещи. поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nborisova
Категория: Новини
Прочетен: 39462
Постинги: 18
Коментари: 32
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031