Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2015 17:50 - Датата с много лица
Автор: nborisova Категория: Политика   
Прочетен: 1129 Коментари: 4 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
              Човешкият живот е невъзможен без промяна. Всичко е преходно. Независимо дали води към прогрес или към деградация, тя остава основен белег на битието. Всяка промяна, без значение от нейните последствия, ни прави по-умни, по-опитни и по-приспособими. Историческите събитията, които водят до радикални промени бележат не само личното битие на хората, но и на цели държави, наддържавни обединения и цивилизации. Какъв по-ярък пример за такава съдбовна промяна от Девети септември – ден на държавен преврат или народно въстание? Ден за празник или черна дата? Начало или край? Жертви ли сме или виновници? Политологът Тодор Галунов нарича девети септември дата с много лица. Приемам безусловно метафората му, защото еднопластовата интерпретация на такива значими събития винаги е неправдоподобна.

Историографията е въпрос на гледна точка. Тя има силно политизиран контекст. Трудно е да бъде обективна. Днес, след една друга промяна, започнала на Десети ноември, във времето на българската фасадна демокрация, по отношение оценката на „9 септември” все още не е постигнат консенсус в научните среди. А на нас новите поколения не ни остава нищо друго освен да се объркваме в тези и антитези и да се опитаме да формираме своя позиция относно случилото се преди 70 години.

И тогава, и сега е валидна истината, че всяка политическа система има своите плюсове и минуси. Промяната най-често е катализарана от добри намерения, от вярата, “че утре ще бъде. живота по-хубав... по-мъдър». От това дали е сбъдната мечтата на поетите и дали са изпълнени плановете на политиците се определя значението на гранични дати като 9-ти септември и 10-ти ноември. Стандартът на живот на обикновения гражданин и неговото самочувствие са важни критерии за това положителна или отрицателна е промяната. Е, какво се случи след 9-ти септември 1944 г?

Първото е може би най-важно нещо това е промяната на собствеността или национализацията. Изземването на частната собственост и превръщането й в държавна не може да бъде еднозначен процес. За земеделците по време на капитализма подобно действие е било в ущърб, но за обикновените хора и за работниците – нови възможности за препитание и по-справедливо разпределение на благата от труда им. В периода 1944 г.-1989 г. България е била аграрна страна, за която са били отворени големите пазари в цяла Източна Европа. Макар и членството ни в СИВ и Варшавския договор, както и хегемонията на СССР в тези обединения на страните от Източния блок, да е ограничавала суверенитета ни, то ни е давало и възможности. Един от големите плюсове, до които води промяната на 9-ти септември, е че е забравена думата безработица. Именно социалната сигурност или както казва дългогодишния ни държавен водач Тодор Живков: „Народът разбира независимостта да има какво да яде.” Звучи грубо, но е вярно. Поне за нашия народ. Системата обезпечава най-основните човешки нужди и гарантира правото на всеки да работи за своя хляб. Тя обаче ограничава някои основни човешки права и свободи, защото по дефиниция тоталитаризмът е легална еднопартийна диктатура, основаваща се на определена безалтернативна идеология. Логично е такъв режим да посегне на свободата на мисълта, словото, печата, понеже той признава само собствените си ценности и идеали. Не такава обаче е била целта на хората, които направиха промяната на 9-ти септември. Те са мечтали за справедливо общество, основано на най-модерната  за времето си идеология.

Но освен репресираните заради инакомислието си, и Възродителният процес и Голямата екскурзия, са тъмно петно върху мечтите за светлото бъдеще, родили промяната на 9-ти септември. Насилствената смяна на имената и последвалото изселване на турското малцинство от България, пренаписването на историята и тенденциозния подбор на факти в  новите учебници и образователни програми, преименуването на градове, улици, площади, това е опит да се промени идентичността, но и драстично посегателсво върху изконни човешки права. Впрочем, част от тях се повториха и след 10-ти ноември, което подсказва, че общественото ни съзнание не е еволюирало, а е застинало в своето развитие. Да припомним само един – взривяването на Мавзолея на Георги Димитров. Всеки народ има нужда от герои, от идоли, които да следва и на които да се възхищава. Подобни действия ерозират  националната памет. Отричането на миналото води до загуба на националното ни достойнство. А народ без корени не е народ. Това е един от големите минуси на промяната от 9-ти септември. И не само... Деструктивното начало в една промяна не води до ползи нито за съвремениците на тези процеси, нито за техните внуци днес.

Наред с “промиването на мозъци” в образователната система с безалтернативната комунисическа идеология, която трябва да създава правилно мислещи граждани, следващият елемент  от веригата на пожертваните свободи е свободата на словото и печата по онова време. Придържането към партийната линия води до създаването на удобни граждани, покорни и лесни за управление. След 9-ти септември плурализмът е потъпкан. Закрити са вестници, а всеки дръзнал свободно да изрази антипатията си към управлението бил обявяван за общодържавен враг и санкциониран. Страхът води до примиренческо поведение и идеологическо капсулиране.

Промяната на 9-ти септември 1944 г. ограничава и свободата на движение на хората. Те са закрепостени с гражданство, а напускането на границите на България в посока Запад е било немислимо за обикновените граждани. Следва тотална  неинформираност и изолация от европейската цивилизация, към която естествено принадлежим. Сега във века на новите технологии достъпът до информация е облекчен, но във времената преди Интернет това не е било така. Ограничената комуникация води до ограничен мироглед и ... вероятно – забавено развитие. Все пак, хората, формирани в такава среда, освен че не осмислят диапазона на собствените си права и те са лишени и от възможността да черпят знания и опит от гражданите на други по-развити държави. Може да прозвучи парадоксално, но на фона на демографската криза сега, ми се струва хубаво, че  младите хора не са имали възможност да напускат родината си. Макар че свободната човешка воля и възможността да избираш за мен са висши ценности. Задържането на младите хора в страната трябва да е мотивирано от добрите условия за реализация, а не от забрани. В стремежа си да запази човешкия ресурс на страната социализмът превръща собствените си деца в затворници в уж най-свидното пространство - родината. Те от своята страна като покорни и благодарни граждани, които обаче  допринасят пълноценно за развитието на страната след определен момент.

След 9-ти септември обаче България заема едно от първите места по развитие. Извършва се строителна реформа, за която с носталгия си спомнят побелелите участници в Бригадирското движение, в което ние, уви не виждаме никаква романтика, а ни изглежда като манипулативна експлоатация. Енергетиката се превръща в структуроопределящ отрасъл – построена е АЕЦ „Козлодуй”, Източномаришкият енергиен комплекс, чийто централи са железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа. Започва производството на водни турбини и генератори, развива се тежката индустрия. Машиностроенето бележи голям напредък. През 1945 г. България разполага с десетина предприятия с общо 4000 работещи и не-повече от 200 инженери. В 1989 г. в отрасъла има 730 завода,  430 000 работещи и 35 000 инженера. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научно изследователски института. И това ако не е подем! Напредък бележи и транспортното машиностроене и корабостроенето. От 5-6 завода за металообработващи машини през 30-те години, в края на 80-те години във възход са 40 завода, произвеждащи 18 000 стугове, фрези, бормашини, агрегатни машини и др. Цифрите сами говорят. И опровергават твърденията, че промяната от 9-ти септември е била пагубна за страната, а социализмът, ЦК на БКП и в частност Тодор Живков са нанесли съкрушителен удар върху развитието на родината ни. Да! Трудно е да прогнозираме как би се развила страната ни, ако Великите сили ни бяха отредили място в Западния свят, но...

Нека сравним тогавашната промяна с прехода, започнал след 10-ти ноември 1989 г. Можем да открием известна аналогия в ситуациите. Нека приемем, че цялото население на България е 100%. След 9-ти септември хората живееха около 90% в рамките на социалния оптимум. Може би около 5% бяха много под него, а другите 5% - значително над него. Днес подобен оптимум сякаш не съществува. 80-90% от хората оцеляват в крайна нищета за сметка на 10-20%, които са свръхбогати. За много от нас демокрация е синоним на свобода. Днес имаме свобода на изповеданията, на политическите възгледи, на словото, на движението - поне на теория, можем да обиколим света, макар и да не можем да си го поволим. В същото време се чудим как да изхраним семействата си и се плашим как ще преживеем утрешния ден. Селското стопанство е затрито, повечето предприятия - закрити, производството - занемарено. Заменихме СССР с друг Big brother, СИВ – с ЕС, а Варшавският договор – с НАТО. Промяната е видна. Отново има позитиви и негативи. Дано успеем правилно да ги разграничим и да спрем да виним миналото, а да използваме поуките му, за да сътворим по-добро бъдеще.

Казват, че историята е учителка на народите. Има народи отличници, има и аутсайдери. Ние май се очартаваме повтарачи. Не усвоихме най-важния урок. Продължаваме да се делим на леви и десни, русофили, германофили, еврофили, но не и българофили. А посланието и на 9-ти, и на 10-ти и на всички съдбовни дати в българската история е, че промяната трябва да ни прави единни и вместо да обслужваме чужди интереси, да помислим за родината ни – Майка България.




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. illuminate - Добър анализ. Според мен основният ...
08.09.2015 21:23
Добър анализ. Според мен основният фактор, които е определил развитието на историята на България по този начин е турското робство. Докато западните държави са имали достатъчно време да развият демократично общество (според мен по-скоро капитализъм :) ) ние сме се опитвали да се съхраним и да оцелеем.
От тази гледна точка ние винаги ще трябва да догонваме по-развитите държави и да се променяме, когато това го налага. А то се е наложило при идването на комунизма и след това при идването на демокрацията.
Друг фактор, който много влияе, е географското положение на България. Великите сили искат да имат контрол върху територията и когато някоя от тях ни превземе ние отново трябва да се адаптираме към новата ситуация.
Та според мен трудно България би върнала предишната си слава.
цитирай
2. nborisova - Напълно съм съгласна. Далеч съм от ...
09.09.2015 11:11
Напълно съм съгласна. Далеч съм от мисълта, че страната ни може да бъде напълно независима в условията на тотална глобализация. А относно това, че все изоставамеот западните държави, особено в изграждането на демократично общество - може пък да е за добро. До 2007г. България започна да върви стремително нагоре, защото всички бяха обединени от една обща цел - влизането ни в ЕС. Намярно и сега ни е нужен някакъв общ стимул.
цитирай
3. illuminate - Така е. Нужна ни е обща цел и нови л...
09.09.2015 21:09
Така е. Нужна ни е обща цел и нови лидери. Като за начало според мен политиците трябва да се фокусират основно върху производството, а не да внасяме некачествените стоки от Полша, Китай и други държави. Имаме както условията, така и възможностите.
цитирай
4. ikra - Върху възродителния процес...
22.09.2015 17:24
Върху възродителния процес, асимилационния процес, насилието оказано върху българския народ може много да се пише и говори. Но ми се струва, че целта е да се забрави, защото е черно петно от историята ни. За тези процеси няма наказани, няма и морална отговорност...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nborisova
Категория: Новини
Прочетен: 39460
Постинги: 18
Коментари: 32
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031