Чували ли сте за Аманда Тод? Не се притеснявайте, ако не сте. Малцина знаеха историята й, докато не се случи най-лошото. Момичето от Америка. Когато е седми клас, тя прави снимка на гърдите си за своя приятел. По-късно снимката обикаля социалната мрежа. Съученичките на Аманда започват да я тормозят – казват й, че е дебела и грозна. Момичето се мести в ново училище, но снимката и подигравките продължават да я преследват. Аманда прави два неуспешни опита за самоубийство. Третият път успява. Навярно ще кажете, че това е единичен случай, но нека погледнем статистиката тук в България. По последни данни в над 80 процента от училищата има подадени сигнали за агресия. Разбира се, тук не става въпрос само за физически, но и за психически тормоз. Говорим не само за вандализъм и насилие, но и за вербална агресия. Но по-важното е защо се случва това и как да се преборим с проблема?

            Все пак училището е онази институция, където децата възприемат изключително лесно моделите на възрастните. Там те трябва да се научат да откриват хармония в различията, но на какво всъщност стават свидетели и кои са техните модели на подражание. За никого не е тайна, че медиите и в частност социалната мрежа са основен източник на информация за днешните тийнове. Там все по-често се откроява американският модел на образование, но наред с него и поведенческият модел. Всеки от нас е гледал поне един американски филм. Опитайте се да си спомните как изглеждат гимназиите там. Ще Ви подскажа. Те имат строга йерархична структура. Малка група момичета или момчета се изявяват като лидери или дори господари и всячески малтретират съучениците си, които приемат като заплаха или дори тези, които кротко си стоят в ъгъла. Тази конфронтация остава умишлено „незабелязана” от учителите. Е, изглежда и нашите младежи приеха това за „готино” и насадиха този модел и у нас. Погледнете всички медийни проучвания. Вижте темите на предаванията по телевизията или фиилмите и сериялите, които гледат децата ви. Нима именно те не насаждат агресия? И на кое друго място, освен в училище да отпуснем напрежението? Защо да не избием комплексите си, удряйки или обиждайки различния, по-слабия, незрящия или сакатия? Само дето насилието над най-беззащитните не е израз на нищо друго, освен на собствената ни слабост, собсвеното ни неудовлетворение от себе си и безсилие да се изправим срещу личните ни проблеми.

И все пак, мили родители, най-учтиво се обръщам към Вас и Ви моля – не съдете децата си. Едва ли ще решите проблема като и набиете или им крещите. Напротив! Агресията им ще ескалира. Мили родители, замислете се. Нима проблемът не е именно във възрасните. Почти всеки в това общество е родител. Ваша задача  е да наложите цензура върху медийните продукти, които предизвикват агресия, а защо не и върху самите медии, които пропагандират подобни материали. Началото е вашата собствена автоцензура, а задачата е много проста – наложете същото и на децата си. И не, не им забранявайте, посочете им алтернатива. Обърнете им внимание, вижте от какво се интересуват и ангажирайте времето им и вниманието им с нещо градивно и в същото време интересно. Научете ги да обичат и да разбират другите.  Важно е те да разберат, че толерантността е ключово качество за развитието на една успешна личност в съвременния глобализиран свят. Това е единственият алтернативен начин да спрем агресията в училище, защото, повярвайте, никъде няма гаранция, че вашето дете няма да е следващата жертва, особено ако се причислявате към някое от етническите малцинства.

            Бях потресена, когато преди около две години чух по новините как децата от село Калище отхвърлиха своите афганистански съученици. Ненавистта, с която се обръщаха към тях, е висша проява на расизъм. Подобно, дори по-лошо е отношението към ромите в някои краища на страната. Всеки индивид, без значение от неговите религиозни убеждения, етническа и национална принадлежност, има право на образование и развитие и ако ние отнемами това право на кой да е гражданин на България, нямаме право да виним същия, ако избере същия метод, за да се отбранява. Не бива да се учудваме, ако утре същото това дете открадне или дори убие, защото агресията се предава като чумата, тя е страшна и жестока болест, която убива човешкото у човека. Училището е мястото, където децата от най-ранна възраст трябва да се научат да живеят заедно, да бъдат човеци. Те не разбират от етнически модели, не знаят как трябва да бъдат изградени, нито пък се интересуват от сложни схеми за интеграция, не са виновни, че някой 25 години не си е свършил работата и не бива да позволяваме именно те да стават жертва на предразсъдъците на възрастните. Не защитавам никого, не виня никого, но смятам, че агресията в училище повлича цялото ни общество в един омагьосан кръг на безизходица и това трябва да спре. Крайно време е да разберем, че за човек не се съди по пол, етнос, вероизповедание или какъвто и да е външен белег, а по поведение и отношение спрямо другите. Нека да изкореним дихотомното мислене от съзнанието си, а заедно с него ще се отървем и от агресията в училищата.

            Глобализацията доведе до нарастване на всякакъв вид отношения и взаимовръзки между държавите. Ето защо, още в училище трябва да се научим да общуваме с хора от различни раси и култури, да бъдем в хармония с различията, да бъдем толерантни. Вместо да използваме интернет простарнството за така нареченото хейтърство, което от своя страна да пренасяме на училищна почва, можем да вземем урок по толератност, който да предложим и на децата си и то като използваме не кой да е, а някои от положителните моделите на подражание на днешната младеж – Анджелина Джоли, Ема Уотсън или Джордж Клуни. Те участват в редица инициативи за сравяне с агресията и разпространяване на идеята за толерантността сред младите.

            Липсата на позиция е равносилна на мълчаливо съгласие. Стига!!! Имам една мечта, казал Мартин Лутар Кинг, един велик носител на идеята за толерантността. Аз също имам и тя е – да спрем агресията в училище. Заедно – учиници, родители и учители, защото НИКОЙ не заслужава да бъде следващата Аманда Тод! 

Поздравявам те за качествения постинг. Пожелавам ти винаги да бъдеш носител на толерантността и добротата, въпреки че това е много трудно в днешно време. Въпреки всичко ще има идеалисти, апелиращи към милост и състрадание.
Бъди себе си!
Успех :)