Прочетен: 1894 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2015 12:49
Днес аз също трябва да направя първата си крачка може би най-смелата – тази вън от дома. И ако досега не можех да разбера болката на всички хора, чиито домове рухнаха пред очите им само преди няколко месеца, днес ги чувствам по-близки от всякога. Разбирам какъв голям дар е, че домът ми не е безвъзвратно изгубен и когато гледам лицата и очите на тези сирийски бежанци, прииждащи в родината ни. Едва сега осъзнавам що за разрушител е човекът и каква необходимост имаме от промяна, но за тази цел всички трябва да направим първата крачка.
Вече съм пълнолетна. Да... много обещаваща възраст. „Най-интересното тепърва предстои”. Слушала съм тези думи до втръсване. И все пак за мен предстои най-страшното. Време е да направя първата си самостоятелна крачка, да изляза от сигурното и така любимо място – моят дом и да се впусна по пътя от предизвикателствата сама. Тази стъпка е наистина съдбоносна, защото знам, че от тук нататък всичко зависи единствено от самата мен. Разбира се, подкрепата на моите родители дава известен тласък на тази моя първа крачка, която без тях би била невъзможна. И ето, че днес 18 години след моето раждане се чувствам като в първата. В България имаме една много хубава традиция, обуславяща първата крачка – нарича се „прощъпулник”. Нека поясня, когато детето е вече в състояние да направи първата си стъпка без подкрепата на мама и татко, пред него се нареждат най-различни предмети – медицински слушалки, книги, компютърна мишка, черпак, кремове за лице, лак за нокти, портмоне и още много други. Малчуганът посяга към някое от тях. Вярва се, че избраният предмет символизира бъдещата професия. Така и аз днес правя своя втори прощъпулник, своята втора първа крачка. И само Бог знае още колко първи крачки ще трябва да направя, ала едва ли някоя от следващите ще изисква такава сила на духа, каквато днешната. Аз трябва да напусна своя дом, а заедно с него и храмът на всичките ми спомени, на моето детство и най-вече хората, които до този момент винаги са били моя опора. Да, знам, че често ще мога да се връщам, но всяко връщане ще е последвано от тръгване. Няма да има кой да ми направи чай, когато съм болна или да ми отвори вратата, когато ръцете ми се превиват от тежкия товар. Това е моята първа крачка. Промяната след тази стъпка трябва да посрещна сама с готовност и усърдие.
И докато аз все още се ползвам от привилегията да се прибирам в родния си дом, съвсем скоро на хиляди хора тази възможност им бе отнета. Говоря за бежанците от всички възрасти, предприели бягство не само от дома, ала и от родината си. Пътят, по който те са тръгнали е далеч по-дълъг и преизпълнен с перипетии. Тяхната първа крачка е следствие от тежък колективен избор, но и от принуда, от инстинкт за самосъхранение. Първата стъпка вън от родовото пространство е повратна точка в живота им. Тя нямаше да е така важна, ако от нея не зависеше физическото им оцеляване. И така крачка подир крачка по дългия път към неизвестното. Път, който би следвало да е свързващо звено между минало и настояще и въпреки това не е, защото никой от тези хора не знае дали обстоятелствата няма да наложат нова промяна и стъпката да бъде последвана от следваща и следваща в непредсказуема посока и с неясна цел. Проблемът на бежанците също е породен от човека, от неговия егоцентризъм, алчност, хегемонистични амбиции, от непоносимостта му към другия. И тук се изправяме пред проблема за сбърканата система в главата ни и защо в този толкова динамично развиващ се свят ние така и не се научихме да се променяме, да примиряваме противоречията, да живеем заедно в името на съзиданието и прогреса.
Защото първата крачка е точно това - промяна. Тя е навътре – към самия себе си, защото не можеш да трансформираш света, ако първо не промениш себе си. Бъди промяната, която искаш да видиш и в останалите. Първата стъпка е способността на всеки от нас да бъде решителен и да промени траекторията на собствения си живот. Всяко живо същество се бои от сблъсъка с новото, но той е неизбежен, въпрос на дух е да го посрещнем с готовност. Промяната независимо дали е добра или лоша, води до познание, а то от своя страна до развитие. Човекът има нужда да се развива, но не всеки може. И знаете ли защо? Защото не всеки може и иска да направи първата крачка, тя е въпрос на силен дух. Аз го имам. Носи го и всеки от нас, макар и у някои да е скътан дълбоко в характера.
Тагове:
МВР може да намери работа на бежанци, но...
Конфликтът в Ирак ще бъде поредното изпи...
МНОГОСТРАДАЛНА ГЕНОВЕВА. РАБОТАТА СТАВА ...
Боли ме заради всички участници в българ...