Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2015 14:39 - Бъди промяната, която искаш да видиш и в останалите
Автор: nborisova Категория: Други   
Прочетен: 1894 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 02.09.2015 12:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Всеки ден правим безброй много избори и вземаме безброй много решения, а те биват последвани от действия. Точно този преход от мисловна дейност винаги е най-сложен, защото повечето от нас се боят от новото, от това, което ни се случва за първи път. Ето защо първата крачка е така важна в този преход, защото тя ни тласка по пътя на неизвестното. Понякога с лекота тръгваме по този път, но в повечето случаи първата крачка е съдбоносна.

            Днес аз също трябва да направя първата си крачка може би най-смелата – тази вън от дома. И ако досега не можех да разбера болката на всички хора, чиито домове рухнаха пред очите им само преди няколко месеца, днес ги чувствам по-близки от всякога. Разбирам какъв голям дар е, че домът ми не е безвъзвратно изгубен и когато гледам лицата и очите на тези сирийски бежанци, прииждащи в родината ни. Едва сега осъзнавам що за разрушител е човекът и каква необходимост имаме от промяна, но за тази цел всички трябва да направим първата крачка.

            Вече съм пълнолетна. Да... много обещаваща възраст. „Най-интересното тепърва предстои”. Слушала съм тези думи до втръсване. И все пак за мен предстои най-страшното. Време е да направя първата си самостоятелна крачка, да изляза от сигурното и така любимо място – моят дом и да се впусна по пътя от предизвикателствата сама. Тази стъпка е наистина съдбоносна, защото знам, че от тук нататък всичко зависи единствено от самата мен. Разбира се, подкрепата на моите родители дава известен тласък на тази моя първа крачка, която без тях би била невъзможна. И ето, че днес 18 години след моето раждане се чувствам като в първата. В България имаме една много хубава традиция, обуславяща първата крачка – нарича се „прощъпулник”. Нека поясня, когато детето е вече в състояние да направи първата си стъпка без подкрепата на мама и татко, пред него се нареждат най-различни предмети – медицински слушалки, книги, компютърна мишка, черпак, кремове за лице, лак за  нокти, портмоне и още много други. Малчуганът посяга към някое от тях. Вярва се, че избраният предмет символизира бъдещата професия. Така и аз днес правя своя втори прощъпулник, своята втора първа крачка. И само Бог знае още колко първи крачки ще трябва да направя, ала едва ли някоя от следващите ще изисква такава сила на духа, каквато днешната. Аз трябва да напусна своя дом, а заедно с него и храмът на всичките ми спомени, на моето детство и най-вече хората, които до този момент винаги са били моя опора. Да, знам, че често ще мога да се връщам, но всяко връщане ще е последвано от тръгване. Няма да има кой да ми направи чай, когато съм болна или да ми отвори вратата, когато ръцете ми се превиват от тежкия товар. Това е  моята първа крачка. Промяната след тази стъпка трябва да посрещна сама с готовност и усърдие.

            И докато аз все още се ползвам от привилегията да се прибирам в родния си дом, съвсем скоро на хиляди хора тази възможност им бе отнета. Говоря за бежанците от всички възрасти, предприели бягство не само от дома, ала и от родината си. Пътят, по който те са тръгнали е далеч по-дълъг и преизпълнен с перипетии. Тяхната първа крачка е следствие от тежък колективен избор, но и от принуда, от инстинкт за самосъхранение. Първата стъпка вън от родовото пространство е повратна точка в живота им. Тя нямаше да е така важна, ако от нея не зависеше физическото им оцеляване. И така крачка подир крачка по дългия път към неизвестното. Път, който би следвало да е свързващо звено между минало и настояще и въпреки това не е, защото никой от тези хора не знае дали обстоятелствата няма да наложат нова промяна и стъпката да бъде последвана от следваща и следваща в непредсказуема посока и с неясна цел. Проблемът на бежанците също е породен от човека, от неговия егоцентризъм, алчност, хегемонистични амбиции, от непоносимостта му към другия. И тук се изправяме пред проблема за сбърканата система в главата ни и защо в този толкова динамично развиващ се свят ние така и не се научихме да се променяме, да примиряваме противоречията, да живеем заедно в името на съзиданието и прогреса.

Защото първата крачка е точно това  - промяна. Тя е навътре – към самия себе си, защото не можеш да трансформираш света, ако първо не промениш себе си. Бъди промяната, която искаш да видиш и в останалите. Първата стъпка е способността на всеки от нас да бъде решителен и да промени траекторията на собствения си живот. Всяко живо същество се бои от сблъсъка с новото, но той е неизбежен, въпрос на дух е да го посрещнем с готовност. Промяната независимо дали е добра или лоша, води до познание, а то от своя страна до развитие. Човекът има нужда да се развива, но не всеки може. И знаете ли защо? Защото не всеки може и иска да направи първата крачка, тя е въпрос на силен дух. Аз го имам. Носи го и всеки от нас, макар и у някои да е скътан дълбоко в характера.   




Гласувай:
3


Вълнообразно


1. illuminate - добре написано. Само не разбрах ...
01.09.2015 22:54
добре написано. Само не разбрах какво ще следваш и къде ще отидеш? В чужбина може би?
цитирай
2. nborisova - Ще следвам журналистика в СУ. А за ...
02.09.2015 12:50
Ще следвам журналистика в СУ. А за напред нищо не се знае.
цитирай
3. illuminate - пожелавам ти успех :)
02.09.2015 21:12
пожелавам ти успех :)
цитирай
4. nborisova - Благодаря!!!
03.09.2015 10:55
Благодаря!!!
цитирай
5. varg1 - Като
04.09.2015 13:40
си купя първият новинарски хеликоптер има място за теб да знаеш.
цитирай
6. nborisova - Ще чакам! :)
08.09.2015 14:45
Ще чакам! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nborisova
Категория: Новини
Прочетен: 39461
Постинги: 18
Коментари: 32
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031