Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2015 10:46 - Дуенде, безспокойство, кеф
Автор: nborisova Категория: Забавление   
Прочетен: 674 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 27.10.2015 23:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        Прожекторите светят. Ще ме заслепят. Публиката е безмълвна. Диджеят е готов да стартира мелодията с огнен ритъм и да подлуди всички. Аз вече съм луда! Едва се сдържам да стоя закована на паркета.Тръпна в очакване. То прелива в безспокойство. Дали ще се слея с музиката и с партньора ми? Емоциите преливат и се размесват като цветовете на шеметно въртящ се калейдоскоп. Чувствам, че изпадам в неописуемото състояние „дуенде“ – съвършенно непозната свежест. Водещият: „Време е за последният танц днес - пасо добле!”. Още с първия акорд – оглушителен аплаус!

 Възприятията стават неуловими, чувствата – наситени и секундни, мислите – скоростносветлинни. Потокът им ме повлича и всичко се променя. Появяването на дуендето предполага промяна на всички форми. Няма паркет, на който се движа. Под мен са плаващи пясъци. Публиката изчезва, за да се появи отново в червени и бели одежди. Партньорът ми се трансформира в неустоим мачо с пищен костюм на тореадор. Разтърсваща тръпка и пронизващо безспокойство заливат съзнанието ми. Прорязва го идеята, че... не съм жена. Аз съм плаща в ръцете на моя повелител. Зависима от него и свободна! Държи ме в ръце, но се извивам по моя воля в причудливи форми. Искам да ме следва, но траекторията ми зависи от него. Стремя са да го надлъжа и съблазня, но съм примамката за бика, с който той е в единоборство. Тази двойнственост носи възбудата на риска!

Забравям третия участник. Той застава пред нас със заплашително извит гръбнак. Свирепият му поглед е втренчен в мен, а моят – в мускулестите му здрави крайници. Възхищавам се на това красиво животно – бикът. Истински борец! Малцина от нас са готови да дадат живота, но не и честта си, в битка. Такива са и съперниците му - истинските тореадори. Лесно ще ги познаете. Преживяват дуенде!

Първо действие. Трябва да накарам бика да полудее! С танца си. В ръцете на добрия матадор плащът прави чудеса. Публиката е вперила поглед в мен и следи резките ми изящни движения, изпращащи емоция. Зная, че водя животното право към смъртта, но в същото време му подарявам цялата палитра от чувства, които мнозина не са способни да изпитат за цял живот. Едновременно го запленявам и отблъсквам. А сърцето ще изскочи от гърдите ми. Не! Цялата аз съм едно туптящо огнено сърце! Това е. Ето го! Наистина е то – дуенде! Изправена пред смърната опасност, аз съм заслепена от живота в целия му блясък. Предвкусвам триумфа и падението. Проумявам кое е ценното и значимото. Да изживявам до дъно мига - тук и сега! Най-важното е да поддържам дъхът и духът. Да се подчиня на емоцията. Да следвам бесния бяг на кръвта във вените ми. Да се отдам на борбата, на дуендето!

Второ действие. Още съм в мощните ръце на матадора. Сега е моментът! Бикът трябва да бъде прободен! Не убит! Само люто ранен, за да освирепее още повече. Аз съм и палачат, и гилотината. Аз съм най-силното оръжие, по-остро от всеки меч и по-бързо от всяка стрела. Стоя между живота и смъртта! От мен зависи съдбата и на човека, и на бика. Ами, ако нещо се обърка? Цялата изтръпвам, но не мога да спра шеметните движения. Точно тази тръпка влудява тълпата от възторг. Играта е все по-бурна. В ръцете на този мъж се чувствам толкова покорна и отдадена, но волна и свободна. Горя! Вилнея и горя! Навсякъде съм! И никъде не съм.  Последен акорд! Край! Рязко! Спонтанно! Изведнъж! Пред мен е тялото на мъртвото животно, потръпващо в агония. Красивият мачо ме притиска в обятията си. Благодарение на силната му ръка пазя равновесие. Оглушавам от учестения ритъм на сърцето му. А може би това са ударите на моето? Поемам дълбоко дъх и вдишвам огън. Постепенно се завръщам в реалността. Усещам  острите ръбчета на пайетите и мънистата на елечето на партньора ми да се врязват в нежната кожа на моята буза. Излизам от себе си. Чувам оглушителни овации. Виждам, че подът е засипан с ярки цветя, които летят към нас като живи фойерверки. Публиката е в еуфория. Невероятно! Нима смъртта е способна да предизвика такава радост? Всъщност не  в убийството е щастието, а в красотата на това да почувстваш всичко, да те залеят емоциите и да видиш, че между живота и смъртта има само едно нещо, което е от значение – любовта. И бикът, и тореадорът знаят, че може всеки момент да изгубят живота си, но са готови да платят цената в името на любовта си към това свято нещо, което испанците наричат „дуенде“.

Водещият: “Това беше пасо добле! Посленият танц в състезателната ни програма.“ Опомням се. За броени секунди  само чрез един танц бях в родината на Сервантес. Бях на истинска корида. Аз я направих. И всичко почувствах. Докоснах се до онова, до което съм предвкусвала, попадайки в света на Гоя и Пабло Пикасо, Лопе де Вега и Тирсо де Молина, Сарасате и Албенис, Мигел де Унамуно и Федерико Гарсия Лорка... Почувствах Испания. За мен Испания е танц.  Испания е дуенде! Кефът е за Ориента. Безспокойството – за постмодерния човек. Дуендето – за всички – независимо от времето, в което живеят и географското пространство, което обитават! 

 




Гласувай:
2
1


Вълнообразно


1. bratignat - От една страна ми хареса асоциац...
27.10.2015 16:18
От една страна ми хареса асоциацията с бикоборство, както и богатството на езика. От друга обаче, на моменти е тежко, и много детаилно. Лично мнение, от "кръглата папка", нека не те спира да пишеш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nborisova
Категория: Новини
Прочетен: 16215
Постинги: 18
Коментари: 32
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031