Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2015 20:05 - Дозата прави отровата
Автор: nborisova Категория: Други   
Прочетен: 1514 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.12.2015 20:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  

            Декември месец 2012 г. – спомням си го, сякаш беше вчера. Беше една най-обикновена вечер, в която седяхме с родителите ми около масата. За пореден път обсъждахме в каква сфера да продължа образованието си. Няма да крия – водехме ожесточен спор. Те бяха твърдо убедени, че трябва да кандидатствам фармация. Виждаха перспектива във фармацевтичния бизнес. Оценяваха като чиста и лека, престижна и доходоносна тази професия. Аз обаче твърдо упорствах. Винаги съм мразила аптекарите. Още от малка ги оприличавах на зли вещици, които забъркват тайни отвари и ти продават отровата вместо лекарство. В крайна сметка се насочих към друга професия, далеч не толкова чиста и лека, че дори и не особено доходоносна – журналистиката. Аз избрах да продавам на хората информация и мнение, които са по-конвертируеми, ако бъдат гарнирани със сензация. Само дето някои дребни, но важни подробности все още не знаех.

            Наясно бях само, че ще трябва много да пиша. И писах, писах, писах... Но всички знаем какво се случва, когато прекарваш твърде дълго време в една и съща поза. Вратът ми започна често да се схваща и отидох до аптеката, за да си взема мехлем. Ужасих се, когато видях едно грозно влечуго на опаковката. Прочитайки съставките, разбрах, че основната, която се съдържа в лекарството „Матсан Дойч” е суха змийска отрова от пепелянка. Нима наистина отровата масово се разпостранява като лекарство? Всъщност, това се практикува от най-дълбока древност. Канабисът, например, е едно от 80-те основни лечебни растения в традиционната китайска медицина. Изглежда, че в умерени количества отровата може да се използва като лекарство, стига количествата й да са прецизно премерени. Нали още Хипократ е казал: “Дозата прави отровата”. А не се ли отнася същото и за сензацията?

            Всяко общество има вопиюща нужда от сензации, които да го впечатляват, но и да го карат да се замисля. За да бъдат те лек, а не отрова, трябва да има баланс. Въпросът е как да го постигнем в съвременния глобализиран свят, където търсенето определя предлагането, а високите рейтинги са се превърнали в самоцел за медиите. Основната функция на сензацията е да впечатлява, за да прикове вниманието. Ако искаме тя да изпълнява правилно задачата си, не бива да я превръщаме в част от мейнстриима. Сензацията трябва да бъде предизвикателство, откритие за зрителя, като малък скъпоценен диамант, обграден отвсякъде с твърди, скалисти камъни. Днес обаче това е трудно да се случи.

            Хората са твърде обгрижвани от медиите, а средствата за масова комуникация от своя страна се борят да узурпират цялото свободно време на човечеството. Съвременният зрител страда от тежка форма на зависимост от сензации. Точно като наркозависимия, силно пристрастен към марихуаната или още по-зле – към твърдата дрога. Преди време тя е притъпявала болката му /в случая нуждата от впечатления/, но днес вече той има спешна нужда от нея веднага, тук и сега. Лекарството се е превърнало в отрова, а сензацията – в ежедневие. Ето защо потребителите на масмедийното съдържание често пъти изпадат в състояние на апатия, дори аномия. Те имат спешна нужда от нещо, което да ги впечатли, но дневните дози скандали все по-често не им стигат. Отчаянието довежда до производството на един изключително некачествен продукт - псевдосензацията.

            Псевдосензацията е средство за привличане на вниманието чрез лъжливи новини или информация, която далеч не е в обществен интерес, но е обществено интересна. Псевдосензации могат да фабрикуват и псевдогерои. Такива в България са Гери-Никол, Джорджано, Луна и други, щедро популяризирани от медии със съмнителна репутация ПИК, Блиц, Уикенд, но за съжаление и от авторитетни медии. Но не си мислете, че такава е тенденцията само у нас. Един поглед на Запад е достатъчен, за да открием първоизточника на псевдосензациите. Изглежда това е един добре изпипан метод, по който работят повечето медии днес. И не само те. Спомнете си аналогията с отровата и лекарството, която направихме още в началото – фармацевтичните компании използват същия похват. В много лекарства нишестето преобладава над лекарственото вещество. Получава се нещо като със захарния памук – хапнеш нещо, глътнеш нищо. Четеш нещо, не научаваш нищо. И тъй като това си е доста добър бизнес, псевдосензациите и хапчетата, пълни с нишесте, се продават като топъл хляб. Това далеч не е всичко, те се превръщат в нещо като малко известния ни 25 – кадър.

            Те ни хипнотизират постоянно без да го осъзнаваме. Подсъзнанието ни привиква към тях. Свиква да търси лесносмилаемото, скандалното, провокативното. 25-кадър отговаря за информацията, която постъпва директно в мозъка без да се филтрира от съзнанието, без да се подлага на анализ. Същото правят и псевдосензациите, и хапчетата, натъпкани с какви ли не отрови, но не и с лечебни вещества. Едните прояждат способността ни да мислим, както ръждата разяжда старите метали, а другите се натрупват в организма ни и малко по малко го съсипват, както мухъла съсипва сградите. Границата между отровата и лекарството е доста тънка, може би също толкова тънка, колкото е и тази между истинските сензации и техните псевдозаместители.

            Сензацията може да бъде перфектно лекарство, но за целта са й нужни и някои елементи на отровата. Добре направената сензация е като една ваксина. Заразява вниманието ти с предизвикателни заглавия и шокиращи разкрития, но е напълно безопасна, защото е достоверна и оставя самия теб да поставиш оценка на събитията. Предпочитайки истинската сензация вече имаш имунитет срещу милионите лъжи и глупости, които се въртят в медийното пространство. Не е едно и също да четеш сензационна новина за атентатите във Франция от 13 ноември и за прашките на Сашка Васева, нали?

            И двете са сензации, но едната е лекарство, а другата – отрова. Разликата е в едно – в баланса. Изглежда между фармацевтичните компании и медиите има повече общо, отколкото си мислех. Сензацията може да бъде и отрова и лекарство за потребителя – в зависимост от чувството му за баланс и способността му да мисли. Хипократ се е оказал прав, че дозата прави отровата, а моят избор как да продължа образованието си май не беше толкова по-различен от този на родителите ми.




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nborisova
Категория: Новини
Прочетен: 17460
Постинги: 18
Коментари: 32
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031