Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2015 15:04 - Имало едно време на Северозапад
Автор: nborisova Категория: Други   
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.12.2015 15:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
              Младо момче. Дискотека. Забавление. Спречкване. Обиди. Спор. Фатален край.

              Мислите, че говоря за случая с 20-годишния Марти, който бе зверски наръган в Девня преди седмица. Почти сте прави. Говоря и за 16-годишния Ники, който преди две години издъхна след побой пред дискотеката във Враца. Говоря и за малко по-големия му съгражданин – Стефан, чиято трагедия така и не стана ясна и съществените подробности за нея потънаха в небитието. Помните ли някой от тях? Знаете ли какво се случва всеки петък и събота вечер в малките градове и селата? Страшно е. Страшно е, защото малкото истории, раздухани от медиите, далеч не са изолирани случаи. Те са част от ежедневието. Част са от една тенденция, с огромен потенциал да се превърне в пагубна традиция.

               Гледали ли сте „Добрият, лошият и злият“ или „Великолепната седморка“? А „Имало едно време на Запад? Питам, защото това, което може да видите в повечето нощни клубове в малките населени места си е досущ, като в уестърн. Особено в нашия ДИВ североЗАПАД. Само дето действието се развива тук и сега, а не преди 200 – 300 години. Уви, илюзията, че съзнанието и моралът ни са еволюирали се оказват напразни. Млади момчета, добре сложени, здрави, с напомпани мускули и адреналин във вените се придвижват към заведението на тумби. Въоръжени са с боксове, ножове или най-малкото – бухалки. Те стимулират усещането им за мъжественост. Няма нищо по-естествено от това да танцуваш в дискотеката в Монтана, докато около теб се бутат пияни бабаити, размахващи хладно оръжие. Е, има и някои „тежкари“ с пистолети, който небрежно надничат, запасани на коланите им, но това се случва рядко. Важното е, че тези хора просто обичат да се забавляват екстремно, а подготовката им говори само за едно, забавлението има крайна цел – бой.

             В късните или по-скоро ранните часове меле винаги има. То е финалната кода на запоя. Без него купонът не е завършен и съвършен. Не винаги обаче боят е достатъчно мащабен и с фатални последици, че да влезе в новините. Ако искаш чак такава слава, трябва да убиеш някого или поне да поставиш животът му в опасност. Но, дори и да не го направиш, щом си му “пуснал кръв” или си го насинил – не се притеснявай – ти си звездата на вечерта. Всички погледи са вперени в теб – с респект и страхопочитание. И не се тревожи – никой няма да извика полиция, защото повечето ти обезумели връстници са дошли именно заради това – за агресивното шоу.

           Но да се върнем на теб. Един такъв бой доказва не само „мъжество“, той демонстрира и социалния ти статус. Без него няма как да си cool. Неслучайно споменах, че това се случва в малките населени места, защото там всеки познава всекиго. Следователно, надвива опонента с повече контакти, с отборът, който го подкрепя. Следващата седмица ситуацията се повтаря, а победителят от предишната битка се оглежда, като харпия, дали някой няма да го погледне “зле” (отделен въпрос е какво значи това). Така набелязва поредната си жертва и тъй като самочувствието му вече му го позволява, атакува без да мисли. Сякаш еволюцията ни на homo sapiens се връща години назад и ни изпраща при гладиаторите в Колизеума. Хлябът е заменен с евтино уиски, но зрелищата си остават. Това е затворен цикъл.

         Или поне наподобява такъв, докато не попаднеш на неправилните хора. На някого, за когото си знаел твърде малко, а когато си осъзнал колко е опасен, вече е било късно. По-добре да изгубиш живота си, отколкото посредствената си чест, нали?

         Тогава идва кулминацията, както във филмите, които описах. „Гладиаторът“, „каубоят“ или просто момчето, което е излязло в петък вечер разполага с две опции – да спечели или да изгуби. Ще кажете, че и в двата случая е губещ – веднъж заради здравето и живота си и втори път, заради собствената си чест и достойнство. В един идеален свят може би щеше да сте прави, но тук в дивия Северозапад, в Девня – не сте! Побойниците остават ненаказани. Първо, защото никой не смее да се обади на полицията и второ, дори и някой да го направи, корупцията в съда е толкова жестока, че от жалбите и обвиненията нищо няма да последва. Нека не забравяме, че в селата много често няма дори патрул или лекарски екип.

        И какво се случва в крайна сметка като теглим чертата? Хора, като покойния Марти са губещите, които всички ние след време сме забравили. Те ще избледнеят някъде между хрониките и статистиките. А тези, като убиеца на Марти, те ще продължат да живеят като недосегаеми. Ще продължават да се вихрят из местните дискотеки и да въздават тяхната псевдосправедливост. Ще продължават да вдъхват респект, окичени с медала на свободата, която недъгавото ни общество е дало. Общество, което е свикнало да затваря очите си пред дупките в съдебната система и бруталната престъпност.

        Дано само да отворим очите си навреме, преди на мястото на Марти да се просне безжизнено нечий друг син, очакващ да стане баща.




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nborisova
Категория: Новини
Прочетен: 15464
Постинги: 18
Коментари: 32
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930