Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2015 12:08 - Какво виждаш отвъд хоризонта?
Автор: nborisova Категория: Други   
Прочетен: 1205 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

Човекът не е безлюден и самотен остров. Или поне не бива да бъде. Не е парче земя насред нищото. Всеки от нас отчаяно се нуждае от комуникация. Копнеем за среда, за трибуна, за други хора, които да формират нашето обкръжение. Ето защо никой никога, никъде не бива да бъде изолиран. Във връзка с това ще Ви разкажа една история. Историята на Верка.

Съмнявам се да я познавате. Всъщност и аз самата почти не я познавам. Момичето е първи курс в Софийския университет.  Държа да подчертая специалността, която следва – Връзки с обществеността и МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ. Опа, май пропуснах една незначителна подробност. От около 15 години Верка е сляпа.

Казвам незначителна, защото за това момиче недъгът в никакъв случай не е оправдание, а напротив – стимул. Освен в Софийския, Верка учи друга специалност в Нов Български Университет и то отново редовно. Преди е учила педагогика, но не й харесало. Живее сама в Студентски град. От няколко месеца има и куче водач, което й помага по-лесно да се ориентира. Верка се отличава от колегите си и по нещо друго – води най-много записки от цялата група. Разбира се, на своя лаптоп. Много е любознателна и изключително общителна, но както всички знаем – за танго са нужни двама.

Верка стои вън от полезрението на повечето си колеги. Сякаш в случая те са слепите. Не ги виня, навярно се притесняват. Естествено, не всички са такива, но тук говорим за повечето. Това момиче не е остров. И всички като нея – не са. Човекът сам по себе си не може да живее без комуникация. За това подсказва и поривът й към общуване. Не случайно акцентирам върху специалността и факултета. Верка иска да се научи на изкуството да бъдеш част от цялото общество, да изградиш своя собствена среда и да намериш мястото си сред рояка от хора около теб.

Ние обаче и аз и всички Вие, които сега можете да прочетете този текст без помощта на брайловата азбука или четяща програма на персоналния си компютър, сме едни големи късметлии. Забравили сме какъв голям дар е комуникацията за нас. Използваме я като даденост и дори поругаваме значението й. В медийте рядко се споменава за хората – острови (нека така да ги наречем). И дори някъде в някое предаване или вестникарска рубрика да им се отдаде някакво внимание, то акцентът обикновено пада върху живота в тъмнина, но не и върху изолацията, която май е по-страшна и пагубна.

Десетки пъти съм виждала Верка в паузите между лекциите. Тя сяда на пейките пред факултета съвсем сама в очакване на следващата порция полезни знания, докато колегите й отиват някъде да се забавляват. Приличат ми на големи туристически кораби, пълни с наивници, жадни за живот, които плават около острова. Гледат го, чудат му се, а после просто го отминават, защото в техния свят нещата се случват твърде бързо, за да спрат поне за миг. Изграждат стени по крайбрежието на непознатото парче земя, защото изисква много по-малко усилия от направата на мост между тях и отсрещния бряг. Мост, изграден на основата на стабилна и ползотворна комуникация.

Човекът не е остров и не бива ние да го превръщаме в такъв. Когато погледне към хоризонта Верка не бива да вижда мрак и тъма... сякаш морето и небето са се слели в най-черната нощ, която никога не отминава. Ние трябва да й покажем и да я свържем с всички онези причудливи земи отвъд хоризонта. Начинът е само един – чрез комуникация – масова комуникация. Всички ние се нуждаем от нея, защото човекът не е остров. Той е социално животно и има нужда да е част от цялото, да е част от големия свят, да живее в Пангеята на комуникациите. А входът към нея е изключително лесен и прост – Здравей, Верке!




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. shining - Привет!
17.11.2015 14:12
Пиша коментар,защото - Да,човек не бива да е или да се превръща с помощта и на другите в безлюден и самотен остров.Макар че понякога имаме нужда точно от усамотение,за да осмислим и премислим някои неща и емоции.Умишлено вкарах това противоречие още във второто изречение,защото животът е пъстър и противоречив,но нищо не ни пречи,глобално погледнато,да бъдем повече ЧОВЕЦИ.
За да успееш да видиш какво има отвъд хоризонта,най-напред трябва да го поискаш...
Интересно ми беше да прочета.Да си призная,липсва ми малко продължението на този разказ. :)
Здравей,Нанси!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nborisova
Категория: Новини
Прочетен: 39073
Постинги: 18
Коментари: 32
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031