Анна Заркова, журналистка от в. „Труд“, залята със сярна киселина на 11май 1998г. на автобусна спирка в столицата. Васил Иванов, известен разследващ журналист от НоваТВ. На 6 април 2006г., в 2:35 през нощта бомба избухва пред апартамента му в столичния квартал „Банишора“. Емил Иванов, фоторепортер, който на 16май 2007г. е безпричинно пребит от полицаи, охраняващи Младен Михайлов – Маджо. Той е „респектиран“ при изпълнение на професионалния си дълг да снима , за да покаже на данъкоплатците как МВР харчи парите им за охрана на Маджо. Асен Йорданов, разследващ журналист и редактор на портала бивол.бг е нападнат с нож и бухалки от 3-4 души пред дома си в Бургас на 10декември 2007г. Успява да ги отблъсне, благодаряние на добрите си умения по бойни изкуства. Огнян Стефанов, главен редактор на сайта „Фрог Нюз“ е жестоко пребит на 22септември 2008г. пред заведение в София. По думите на негови близки преди инцидента той бил многократно заплашван. Огнян Бояджиев, главен редактор на сайта „Портал Европа“, създател и пръв водещ на сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин“, е пребит в дома си на 9август 2009г. Това е минимална част от черната хроника в България. А сега нека надникнем и в няколко примера от света.

Иво Пуканич, скандален издател на хърватското списание „Национал“ е убит на 23октомври 2008г. като е взривен в колата си насред Загреб. Гюнтер Валраф, немски журналист е многократно малтретиран психически и физически преди да издаде книгата си „Справочник за Билд“, кадето прави уникални разкрития за редакционната политика и работата на известния немски вестник. Хидалджа Исмаилова, азербайджански журналист. На 1 септември 2015г. е осъдена от режима в Баку на 7 години и  половина затвор, защото разследвала корумпираната власт на диктатора Алиев. Примерите са много и дълго време мога да изреждам, но от това няма особен смисъл, защото нищо не се променя.

Може ли изобщо да се коментира агресията срещу журналисти е как? Нима има две мнения, че подобни случаи са безкрайно неприeмливи. Професията на малцина изисква подобна отговорност – да навлезеш в чужда територия и да я преобърнеш с главата надолу, ако трябва, само и само да покажеш на обществото, че е лъгано или, че е крадено от него. На мнозина може да не им харесва, но журналистът така изкарва своята прехрана и никой не може да се сърди или да роптае, че той изпълнява задълженията си. Разбира се, журналистическата гилдия осъжда всеки възможен акт на насилие срещу който и да било журналист, в която и да било страна. Спомнете си например какво се случи с Шарли Ебдо. Вълната от съпричастност заля не само Европа, но и целият свят. Жалко обаче, че това не променя нищо. Ще кажете, че са нужни по-строги закони и по-жестоки наказания за нападателите, но и това няма да помогне, защото самоличността на твърде много от тях все още не е разкрита. Навярно ще предложите журналистите да се движат с охрана, но предполагам ще се съгласите, че това прави невъзможно изготвянето на качествен материал, пък и често финансово никоя медия не може да си позволи такъв разход. Накратко – кучетата лаят, керванът си върви. Темата за агресията срещу журналисти не спира да бъде актуална, макар, че едва ли има какво ново да се каже по този въпрос.

Тогава какъв е изводът, който можем да си направим? Аз мога да ви кажа какъв е той за мен.А именно – яснота и отговорност. С встъпването си в длъжност или може би дори малко преди това, всеки журналист трябва да е наясно, че упражнявайки професията си, не може да бъде напълно независим. Все ще е притискан било то от властимащите, от рекламодателите или от собствениците на медията. Но той не трябва да забравя отговорността, която има пред обществото. Не трябва да спира да се опитва да бъде максимално полезен, пък било то и знаейки, че поема риск за собствения си живот. Ето защо журналистиката не е просто професия, тя е и мисия и призвание. Истинският журналист, подобно на изброените по-горе, навярно рано или късно ще е обект на агресия, но това колкото и да е опасно, си остава най-сигурната гаранция за добре свършена работа. Както в природата алфа мъжкарите се изправят един срещу друг в битка за собственото си съществуване. И нека не забравяме, че историята познава и твърде много случаи, в които натрапникът успява да пребори животното, в чиято територия е навлязъл.